Затъваме
Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg
„ Ако има детски градини, вместо казина в София ” – сподели Кирил Петков, като добави, че можело да се „ случи регулация на казина ”. Цитирам го тъкмо, макар че едва ли има някой, който може да се усъмни, че тези комплицирани слова извират точно от него. Макар идващите му думи „ и отново върша тази превръзка, тънка превръзка ”, да провокираха още по-силен отзив заради нелепицата, която изрече, доказвайки за следващ път, че не владее български език, много по-притеснителна е частта с казината. Не че не е прелестно да има задоволително градини за всички деца, не че не е хубаво хазартът да не е толкоз наличен, само че какво може да направи той. Ще ги маха ли? Ще ги не разрешава ли? Ще нарушава законите ли? Всъщност отговорът е надалеч по-простичък – лъже, за следващ път лъже и лее не просто популизми – нещо присъщо на голяма част от българските политици – той лее абсолюти фантасмагории.
Но това не пречи Петков да продължава да е чест посетител в разнообразни телевизионни излъчвания, не пречи публицистите да го търсят за изявленията, не пречи слепи поддръжници да го цитират, възхищавайки му се. На какво ли му се възхищават обаче... Но не е и за смях, от дълго време не е, тъй като той не е просто някакъв кадър на Политическа партия, закътан в девета глуха, който просто реди празни приказки, без неговото мнение да има тежест. Не, той е депутат, беше и министър-председател, водач е на една от ръководещите партии, а както всички чудесно знаем, интензивно се приказва, че татко му също има пръст в решения, касаещи националната политика. Кирил Петков е подигравка, само че позицията му приказва също толкоз неприятно за всички нас, изключително за гласувалите персонално за него и за Политическа партия. Всъщност той, с дейностите и словата си, окарикатурява сериозно страната ни.
Но това даже не е най-страшното. Такива хора постоянно е имало, постоянно и ще има, за жалост. Най-страшното е, че царува всеобща незаинтересованост, ненапълно резонна след всичко случило се през последните години. Тази незаинтересованост разрешава на Петков да продължава всекидневно да излизва океани от нелепости, а множеството хора просто снизходително да се подсмихват и забавляват –„ Е, знаем си го ”, „ Ахах, чу ли какво отново е споделил Кирчо? ”, „ Няма подобен смях с тоя, по през целия ден мога да чета бисерите му ”. Не е смешно, не е. Трагично е!
Той и нему сходните задават дневния ред, те вземат решение значими въпроси, те гласувас, те ни съставляват. А ние, евентуално без да осъзнаваме, от ден на ден привикваме, че е обикновено хората на тези позиции да приказвам по този начин.
А Васил Терзиев? Да, той не лее нелепости на кг, само че пък е безсрамен. Като правоприемник на хора, част от репресивния уред на Българска комунистическа партия, по-точно – Държавна сигурност, от момента на издигането му на кандидатурата за кмет на София, непрестанно ни изяснява, че е почтен, виновен, че желал да направи София по-добро място за живеене. Отделно, само че и редом, пуска статуси какъв брой неприятен е бил комунизмът, по какъв начин уважава жертвите на режима преди 89-та. Безспорно правилни неща, само че в случай че бяха изречени от съвсем всеки различен, а не от толкоз титулуван правоприемник на жанр, обвързван с тоталитарните репресивни служби.
Цинизъм или откровена порнография? Но отново се намират такива, които да си затворят очите за всички въпроси, които пораждат след тази номинация, за несъгласието в думите му – бил подобен, какъвто е, с помощта на родителите си, бизнесът му е почнал евентуално с финансовата поддръжка на лица и компании, още веднъж свързани с Държавна сигурност, само че редом с това го играе антикомунист.
Тръгнал да написа, че били „ Неоспорими закононарушенията на комунистическия режим по отношение на българския хайлайф, „ неуместните “ и техните фамилии. Но най-големият грях на комунизма е убиването на свободния дух на българина и подмяната на полезностите, които ни вършат общественост ”, само че комфортно не запомнил, че точно неговите близки са измежду тези, взели участие директно или непряко в чистката на интелектуалния ни хайлайф. Той, който е артикул на същият този режим.
Терзиев не се поколеба да гостува и при някогашни чиновници на репресивния уред – Васил Дремджиев, по-известен като сътрудник Богдан с агентурна принадлежност към Шесто ръководство на някогашната Държавна сигурност. За негов шанс – на Дремджиев – съгласно Комисията по досиетата персоналното и работното му дело са унищожени, само че името му обаче е непокътнато в картотеката на Държавна сигурност и в регистрационния дневник на Шесто ръководство, откъдето се схваща, че активността му е обвързвана с отдел 02, който отговаряше за битка с идеологическата измама и друга подривна активност измежду младежта и спорта. Същият, през днешния ден е измежду най-гласовитите журналисти-антикомунисти. Чудничко!
Последва и гостуването на Терзиев му при Илиян Василев – по-известен като сътрудник Сашо, притеглен през 1987-а към Първо основно ръководство, някогашен дипломат на България в Русия, за който се допуска, че прочут интервал е работил и за техните служби, само че т.к. го е играел двоен сътрудник, е разжалван и от руснаците. Сега е в хора на сътрудник Богдан – антикомунист-журналист.
Краставите магарета се надушват, е споделил народът, само че въпреки от началото на номинацията му Терзиев да се опитваше да го прикрие – последните му дейности и гостувания го осветлиха. Осветли го и друго негово изявление, в което съобщи, че не всички в Държавна сигурност са били мракобесни, а „ Много от хората, които са работели в тези структури като моите родители, в действителност всяка една страна от Бангладеш и Бурунди до най-развитите имат такива структури и те се грижат за ползите на страната по друг метод “, пробвайки се да оправдае фамилната си обязаност и да оневини роднините си.
А нелепата министърка на туризма Зарица Динкова, която се разноски до Царево, накипрена в свежо аутфитче и неизвестно по какъв начин неизцапани от калта бели ботушки? Същата, която се заигра с костенурки, които въпреки да не удави, каквато информация в началото се появи, очевидно съжали повече в сравнение с хилядите потърпевши. Същата, против която целият туристически отрасъл възнегодува още след избирането ѝ, само че чието противоречие властниците не отразиха. И евентуално Зарица още дълго време щеше кротичко да се кипри в кабинета си, без голямата част от популацията изобщо да подозира за съществуването ѝ, в случай че не се беше метнала да обикаля, сякаш загрижена, бедстващите региони.
А някогашният консултант на военният министър? Мустафа Емин, към този момент по-известен като Мусинка (от емблематичното „ калинка ”, с което се отбелязват некомпетентните хора, спуснати на виновни позиции), който заплаши лекари, опита се да ги накара да извадят от шокова зала тежко потърпевшо дете и най-после се оправда, че единствено се е пошегувал, споменавайки министъра на опазването на здравето. Нещо повече, оказа се, че Емин е без подобаващото обучение за тази толкоз виновна позиция, също така евентуално е ислямски просветител, като появилите се видеа, в които той води лекции на тематика „ Основни на ислямския светоглед ”, бяха незабавно свалени от You tube.
Същият Мусинчо - Калинчо е приключил история с педагогичен профил и в никакъв случай не е преподавал, което очевидно не е била никаква спънка, когато е определен за консултант, и то не на кого да е, а на военния министър, в чиито отговорности на консултант са влизали и
„ правенето и създаването на мнения и концепции за осъществяване на държавната политика в областта на пълномощията на министъра на защитата ”. Трагедия!
Разбира се, че калинки постоянно е имало, неведнъж сме виждали спуснати назначения, нееднократно сме ставали очевидци на извънредно некомпетентни фрагменти. Не е роден патент, само че е потресаващо, че огромна част от спасителите ни през последните години стъпиха на политическия хоризонт точно с обещанието да са разнообразни, да не повтарят грешките на предходните ръководещи, да не са цинично некомпетентни. А какво стана, знаем всички.
Затъваме... затъваме, тъй като има хора, които си разрешават да оферират на сходни лица разнообразни виновни позиции в държавното ръководство, затъваме, тъй като има още доста други, които гласоподават за сходни екземпляри, затъваме, тъй като има и трети, които като коне с капаци симпатизират на такива лаици, единствено тъй като са спуснати от Партията, затъваме, тъй като всички останали си мълчим, навели главите си, засрамени от протичащото се. Затъваме и ще става още по-зле, тъй като апатията към този момент извира от всеки ъгъл, а ние привикваме, че е обикновено тъкмо такива да са тези, които ще управляват страната и ще ни ръководят...
* * *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
FaceBookTwitterPinterest
